Тихо
тихо
нека само розовият цвят
ми се усмихва
само бели цветове
да ме валят
остави сърцето да изплаче
злобата житейска
на света
объркването и тъгата
светлината
от раната
изтичаща
при извора
да се завърне
Очите ми да се
събудят
ръката пак да стане
силна
и да гали
Тихо
тихо
остави сърцето ти
да се изплаче
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados