vel_msc (Велислава Адрианова)
21 60
27 abr 2008, 21:46

Тихо е... 

  Poesía
836 0 3
 

И когато си кажем: "Тихо е!"

ще се срещнат жадно очите ни.

И телата ни златни ще шепнат: "Обичам те!"

Ще забравим мечтите си смели.

В мига, когато всичко притихне

ще останем само двама завързани

със възела на силното желание.

И изведнъж пожар ще запалят ръцете ни.

Тишината любовта ще разлее

в локва с бинтовани мини.

Впиват се поглед в поглед - пробиват се,

дупка след дупка в душите ни,

докато една пред друга събличат се

и остават голи, чисти и бели...

Ръка към твоята протягам - мълчание...

Свързват, преплитат се двете - блажени.

Телата ни така страстно прегръщат се

в един свят от прожектори обградени.

Тишината от жълт шум разпръсна се.

Душите една от друга - отделени

насила... а обичат се, а искат се...

 

И така, двама тишината пак ще чакаме,

за да бъдем в нея заедно - себе си,

слети в едно душите ни да живеят,

докато тишината в болка премине...

© Велислава Адрианова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??