Тихо е...
И когато си кажем: "Тихо е!"
ще се срещнат жадно очите ни.
И телата ни златни ще шепнат: "Обичам те!"
Ще забравим мечтите си смели.
В мига, когато всичко притихне
ще останем само двама завързани
със възела на силното желание.
И изведнъж пожар ще запалят ръцете ни.
Тишината любовта ще разлее
в локва с бинтовани мини.
Впиват се поглед в поглед - пробиват се,
дупка след дупка в душите ни,
докато една пред друга събличат се
и остават голи, чисти и бели...
Ръка към твоята протягам - мълчание...
Свързват, преплитат се двете - блажени.
Телата ни така страстно прегръщат се
в един свят от прожектори обградени.
Тишината от жълт шум разпръсна се.
Душите една от друга - отделени
насила... а обичат се, а искат се...
И така, двама тишината пак ще чакаме,
за да бъдем в нея заедно - себе си,
слети в едно душите ни да живеят,
докато тишината в болка премине...
© Велислава Адрианова All rights reserved.
