О, миг от обич, чуваш ли ме ти, поспри?
В теб поспри и във вечност се превърни.
Очите ни океан да са, морета в единение,
палаво и бурно, тихо и спокойно вълнение.
И очите ни да се усмихват и да капят сълзи,
и сърцето ни така неуморимо да бие и звучи.
И тъй непокорима да е нашата обичаща душа,
че и земята под краката да се разтвори, да диша тя.
О, миг от нежност, шепни ми и тихо поспри,
и така нежно ме погали и в огън ме превърни.
И тихо, тихо пристъпи и пак, пак ме прегърни,
в деня и в нощта да пристъпваме заедно аз и ти. ...