Тихо поспри
О, миг от обич, чуваш ли ме ти, поспри?
В теб поспри и във вечност се превърни.
Очите ни океан да са, морета в единение,
палаво и бурно, тихо и спокойно вълнение.
И очите ни да се усмихват и да капят сълзи,
и сърцето ни така неуморимо да бие и звучи.
И тъй непокорима да е нашата обичаща душа,
че и земята под краката да се разтвори, да диша тя.
О, миг от нежност, шепни ми и тихо поспри,
и така нежно ме погали и в огън ме превърни.
И тихо, тихо пристъпи и пак, пак ме прегърни,
в деня и в нощта да пристъпваме заедно аз и ти.
И покажи ми красотата в света, както я виждаш ти,
покажи ми я, така както не съм я виждала преди.
И тъй с мен обичай и мечтай, в съня си да те виждам,
очите си да затворя и когато ги отворя ти още да си тук.
© Лили Вълчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви от сърце, Ники и Таня! Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени!
-
Хубаво, красиво!
-
Красиво е, Лили!
💗💗💗 -
Благодаря ви сърдечно, момичета! Радвам се, че ви харесва.
❤️
Ева…благодаря ти за милите думи, мило момиче, които знам че идват от сърцето ти…трогната съм.
Пепи, съгласна съм с теб, защо са ни очи, когато виждаме със сърцето си, очите могат да ни излъжат, но сърцето - не… -
И със затворени очи те виждам, защото в мене си,
а в мене щом си, защо са ми очи, като имам сърце! ❤️
Така го разбрах, Кали, толкова романтично и нежно, поздравления! -
Много е красиво, Лили! Аплодисменти и поклон пред творчеството ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
