13 jul 2012, 13:25

Тишина

  Poesía » Otra
571 0 7

Всепоглъщаща, черна и остра,

като чума тежи над града.

Тя е в нас. Тъжен отговор. Просто

неочаквана, бяла следа

 

по лицето на минали грешки,

по изстрадана трижди вина.

Ей такава – безмълвна, човешка

тишина, тишина, тишина.

 

Прекосила пространства и мисли,

прекроила неволни мечти,

като клуп на бесилка надвиснала,

нереална, неземна почти.

 

Ние плуваме в нея пречистени,

рой прашинки във лъч светлина.

Търсим пътища, болки и истини

в тая вечна добра тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...