Всепоглъщаща, черна и остра,
като чума тежи над града.
Тя е в нас. Тъжен отговор. Просто
неочаквана, бяла следа
по лицето на минали грешки,
по изстрадана трижди вина.
Ей такава – безмълвна, човешка
тишина, тишина, тишина.
Прекосила пространства и мисли,
прекроила неволни мечти,
като клуп на бесилка надвиснала,
нереална, неземна почти. ...