Тишина
Всепоглъщаща, черна и остра,
като чума тежи над града.
Тя е в нас. Тъжен отговор. Просто
неочаквана, бяла следа
по лицето на минали грешки,
по изстрадана трижди вина.
Ей такава – безмълвна, човешка
тишина, тишина, тишина.
Прекосила пространства и мисли,
прекроила неволни мечти,
като клуп на бесилка надвиснала,
нереална, неземна почти.
Ние плуваме в нея пречистени,
рой прашинки във лъч светлина.
Търсим пътища, болки и истини
в тая вечна добра тишина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
