Тишина
Тишина
Тишината е безволевата - празна скица.
Висяща на стената в душата ми.
Крещи със тихия си глас,
забива се във мен.
Раните си тихо ще лекувам.
Забравила за теб.
Образа ти блед ще изтрия
със последната усмивка.
Ще изградя стени високи
от страха си.
И бледа, тихо ще припявам
единствената си молитва.
И вечно ще виси безволевата скица.
Напомняща ми пак за теб.
Прегърнала ме тишината,
натрошава се във мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados
