Тишина

14 jul 2011, 16:16

Poesía » De amor

580 0 1

Тишина

Тишината е безволевата - празна скица.

Висяща на стената в душата ми.

Крещи със тихия си глас,

забива се във мен.

Раните си тихо ще лекувам.

Забравила за теб.

Образа ти блед ще изтрия

със последната усмивка.

Ще изградя стени високи

от страха си.

И бледа, тихо ще припявам

единствената си молитва.

И вечно ще виси безволевата скица.

Напомняща ми пак за теб.

Прегърнала ме тишината,

натрошава се във мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.