Напред в тишината - карам Ви да продължите,
взирам се в думите си и подбирам само онези - добрите,
дните ни са шумни, нощите - безсънни,
а когато сме будни, улиците - пълни,
бездънни гърлата, ревнали неистово,
нервите опънати, нивото им е рисково,
но ето плавно падат децибелите.
Въздухът, слънцето, облаците - белите.
Мислите, целите, сега чуваш тишината...
тя шепне думи плавно като водата
в бистрия, чистия, планинския поток,
там се ражда онзи лирически пророк. ...