Тишина
Напред в тишината - карам Ви да продължите,
взирам се в думите си и подбирам само онези - добрите,
дните ни са шумни, нощите - безсънни,
а когато сме будни, улиците - пълни,
бездънни гърлата, ревнали неистово,
нервите опънати, нивото им е рисково,
но ето плавно падат децибелите.
Въздухът, слънцето, облаците - белите.
Мислите, целите, сега чуваш тишината...
тя шепне думи плавно като водата
в бистрия, чистия, планинския поток,
там се ражда онзи лирически пророк.
Не, не за мен, а за тишината говорих.
До тази истина стигнах, докато с нея мълчаливо спорих.
Лек порив на вятъра погъделичка сетивата,
хората сме малки, като върха на иглата,
с която закърпваме пробойните в егото си.
Чудя се, научихме ли нещо от игото си,
което наложил е шумът,
а аз харесвам шумата есенна преди снежната покривка
и за всички, които поискаха, нека чуят моята усмивка!
© Сиян Ривери All rights reserved.
