Тишина

25 nov 2015, 7:50

Poesía » Otra

276 0 2

Тишина

Ето ме тук, в тази празна стая

за пореден път откакто помня,

стоя и мълча,

отново тишина.

Живот кипи навън,

а тук се вие буря, в тази празна стая,

без край и без умора,

а в мен отново тишина.

Сред тълпи от хора,

а отново тук, в тази празна стая

защо сред други съм, а сам съм

отново тишина.

Живот кипи, а аз стоя

отново тук, в тази празна стая

стоя и бавно чезна,

отново тишина.

Но къде съм аз,

къде е „тук“, къде е тази празна стая,

избледнях, вече изчезнах

и ето, възцари се

отново тишина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

malkata-usmivka (l.panterrra)

2015-11-26T20:07:48+02:00

Понякога тишината е всичко, от което имаме нужда.

Много ми хареса! Поздрави!
M1234567891 (Миночка Митева)

2015-11-25T12:27:21+02:00

Тъжно е,но пък има надежда да се смени мястото и отново да се завърнеш в светлината!