Тишина
Тишина
Ето ме тук, в тази празна стая
за пореден път откакто помня,
стоя и мълча,
отново тишина.
Живот кипи навън,
а тук се вие буря, в тази празна стая,
без край и без умора,
а в мен отново тишина.
Сред тълпи от хора,
а отново тук, в тази празна стая
защо сред други съм, а сам съм
отново тишина.
Живот кипи, а аз стоя
отново тук, в тази празна стая
стоя и бавно чезна,
отново тишина.
Но къде съм аз,
къде е „тук“, къде е тази празна стая,
избледнях, вече изчезнах
и ето, възцари се
отново тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Николов Всички права запазени
