Крачка към теб.Тишина.
Мълча и дишам. Дишам и мълча.
Не те докосвам - може да те изгоря...
Сърцето ми - наивна птица,
ръцете ти - далечното гнездо.
И ти мълчиш. Мълчи и вятъра....
Шумят въпроси и дъждовни капки.
Вечер е. Снега блести замислен.
Защо сега? Защо така? Защо?....
Сънувала съм се в сълзи,
а нямам сили даже да заплача...
Сега съм закъсняла тишина!