5 sept 2006, 12:01

Тишина 

  Poesía
707 0 4
Нощта кротко в прозореца бди!
А теб отново те няма-
самота..и небе..и звезди!

Кога ще настъпи онзи сладостен
миг-да протегнеш към мен
две ръце
за прегръдка?
Някога ..някъде..но...
не и сега!

И обич,и плач,и сълзи
напират в мойте гърди,
но теб те нямя!
тишина...
небе...
и звезди...
докога?....

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • вик на душата, потърпи още малко и ще баде, само вярвай!хареса ми
  • А ти направи ли нещо, за да не си сама в такава нощ?Каза ли му, че искаш да сте заедно така, че да не може да ти откаже?
  • Поставям го редом до "Една тъжна жена" и ти желая да ги надминеш!
  • Имаш усет, но май още малко им трябва и на трите стиха. Поздравявам те, Петя и не се обиждай - не е с лошо чувство. И е субективно мнение.
Propuestas
: ??:??