Sep 5, 2006, 12:01 PM

Тишина

  Poetry
987 0 4
Нощта кротко в прозореца бди!
А теб отново те няма-
самота..и небе..и звезди!

Кога ще настъпи онзи сладостен
миг-да протегнеш към мен
две ръце
за прегръдка?
Някога ..някъде..но...
не и сега!

И обич,и плач,и сълзи
напират в мойте гърди,
но теб те нямя!
тишина...
небе...
и звезди...
докога?....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

  • вик на душата, потърпи още малко и ще баде, само вярвай!хареса ми
  • А ти направи ли нещо, за да не си сама в такава нощ?Каза ли му, че искаш да сте заедно така, че да не може да ти откаже?
  • Поставям го редом до "Една тъжна жена" и ти желая да ги надминеш!
  • Имаш усет, но май още малко им трябва и на трите стиха. Поздравявам те, Петя и не се обиждай - не е с лошо чувство. И е субективно мнение.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...