Тишината, която остава след теб,

след всички твои думи неизказани,

погубва моя свят и наранява ме

като следа от огъня в душата ми.

Стъпките, останали след теб,

телата ни - като сърни съблечени,

и крясъка на пеперуден вик,

от любовта ни - миг недоизречен.

Тъгата нарисувана в очите ми,

следите от целувките по кожата,

кръвта, замръзнала след таен стих

и всичките ми многотония...

Какво е сянка след дъжда,

какво е нарисуван сняг след залеза,

защо художника във самота

оставил ни е само рамката?

Защо след хиляди луни изплакани

остава само тишина като във Ада,

защо след толкова себераздаване

аз още те обичам и желая?