Ако ти деня ми изпълваш,
ако често те срещам в съня,
и моите тайни разбулваш
със поглед и дума една?
Ако будя се с мисъл за тебе,
вечер лягам пак замечтан
и не зная, какво е то време
а и кой съм, вече не знам?
Ако във всяка минута са за теб заделени
шейсет секунди отминали в миг?
Ако за теб, мислите мои, не са подредени
и превръщат ме в странен лирик?
Ако искам да милвам чертите ти нежни,
в прегръдка теб да държа?
Гледайки в бъдното, пълен с надежди
до теб, ръка за ръка?
Ако бие сърцето ми лудо,
щом от теб намери следа?
Ако се радва не за друго,
а защото ти тук си била?
Ако ти света ми изпълваш,
Ако винаги ти си в съня,
Ако сърцето мое разбулваш,
...то, как се нарича това?
05.05.2006г.
© Янчо Todos los derechos reservados