24 mar 2008, 9:48

Тогава, когато... 

  Poesía
655 0 23

Когато…

тиха е луната,

обвита с черна пелена

и шумно те обичам

като рана…

Когато...

гола е без теб душата,

а прегръдката на розите

е с тръни…

Когато…

и топлата постеля

се усеща хладна…

и морето заличи

последните дълбоки стъпки…

Тогава ще усетя празнотата

от лудото докосване на устни…

Тогава ще пресъхнат езерата,

гората ще изсъхне,

денят ми ще помръкне…

Тогава знам -

и мене вече ще ме няма…

Когато вятърът

безсрамно разнесе душата ти…

тогава ще те чакам,

дори далеч да си…

тогава ще  усещам сетивата ти…

ще те обичам силно,

както обичах и сълзите ти…

Тогава, когато ще съм твоя…

ще съм  цяла,

ще съм истинска…

Тогава, когато е така…

… дано намериш ме сред листите…

 

23.03.2008

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??