Когато…
тиха е луната,
обвита с черна пелена
и шумно те обичам
като рана…
Когато...
гола е без теб душата,
а прегръдката на розите
е с тръни…
Когато…
и топлата постеля
се усеща хладна…
и морето заличи
последните дълбоки стъпки…
Тогава ще усетя празнотата
от лудото докосване на устни…
Тогава ще пресъхнат езерата,
гората ще изсъхне,
денят ми ще помръкне…
Тогава знам -
и мене вече ще ме няма…
Когато вятърът
безсрамно разнесе душата ти…
тогава ще те чакам,
дори далеч да си…
тогава ще усещам сетивата ти…
ще те обичам силно,
както обичах и сълзите ти…
Тогава, когато ще съм твоя…
ще съм цяла,
ще съм истинска…
Тогава, когато е така…
… дано намериш ме сред листите…
23.03.2008
© Ем Todos los derechos reservados