24 mar 2008, 9:48

Тогава, когато...

  Poesía
849 0 23

Когато…

тиха е луната,

обвита с черна пелена

и шумно те обичам

като рана…

Когато...

гола е без теб душата,

а прегръдката на розите

е с тръни…

Когато…

и топлата постеля

се усеща хладна…

и морето заличи

последните дълбоки стъпки…

Тогава ще усетя празнотата

от лудото докосване на устни…

Тогава ще пресъхнат езерата,

гората ще изсъхне,

денят ми ще помръкне…

Тогава знам -

и мене вече ще ме няма…

Когато вятърът

безсрамно разнесе душата ти…

тогава ще те чакам,

дори далеч да си…

тогава ще  усещам сетивата ти…

ще те обичам силно,

както обичах и сълзите ти…

Тогава, когато ще съм твоя…

ще съм  цяла,

ще съм истинска…

Тогава, когато е така…

… дано намериш ме сред листите…

 

23.03.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...