Тогава те поглеждам... И си струва.

28 may 2009, 20:55

Poesía

1384 0 7

Понякога, на тази бурна неприязън
и аз смирен и горд се подчинявам.
Защото ти за друг крилете си отряза...
Ала намирам начин да се примирявам -

и в обичта към теб, необуздана,
намирам своята спокойна стряха.
Макар да зная - още носиш тези рани -
ала без мене сякаш по-дълбоки бяха.

За двама ни ли искаш да намеря брод?
Съдбата не остави пътни знаци...
Ала ще плащам за живота ти с живот,
докато не отминат мрачните абзаци.

Но знам - след здрача слънце винаги изгрява.
За мене изгревът е в твойте скули -
когато устните ти със усмивка ме даряват -
тогава зная - всичко си е струвало.

И тъй ще стигнем и до онзи ден -
когато над сина ни ще милееш.
Ще го поглеждаш с грижа - и ще виждаш мен.
Ще имаш със какво да се гордееш.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sw3eTyTo (Любка Янева)

2011-11-24T00:44:03+02:00

Толкова е хубаво и романтично
slightsmile (Александра Пенова)

2011-06-16T22:14:57+03:00

Има такива рани, които болят много дълго, но да чувстваш тази подкрепа и обич, която ти си описал, прави всичко по-лесно! Поздрави от мен и ще се радвам да чета още твои неща.
lips_of_angels (Ем)

2010-01-11T18:31:22+02:00

Хубаво написано!
gerrda (Геновева Христова)

2010-01-11T17:33:40+02:00

Страхотно стихотворениие!
malkoto_zlo_f (Петя Карачанова)

2010-01-11T17:25:32+02:00

Прекрасно е
icohim (Христо Стоянов)

2009-05-29T14:13:37+03:00

Ала ще плащам за живота ти с живот,
докато не отминат мрачните абзаци.

Просто невероятно звучи! Поздрав!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-05-29T11:40:14+03:00

Топла е всяка дума тук! И на място!

Много!

п.п. Заслужава си да бъде прочетено от повече хора!