Тогава те поглеждам... И си струва.
Понякога, на тази бурна неприязън
и аз смирен и горд се подчинявам.
Защото ти за друг крилете си отряза...
Ала намирам начин да се примирявам -
и в обичта към теб, необуздана,
намирам своята спокойна стряха.
Макар да зная - още носиш тези рани -
ала без мене сякаш по-дълбоки бяха.
За двама ни ли искаш да намеря брод?
Съдбата не остави пътни знаци...
Ала ще плащам за живота ти с живот,
докато не отминат мрачните абзаци.
Но знам - след здрача слънце винаги изгрява.
За мене изгревът е в твойте скули -
когато устните ти със усмивка ме даряват -
тогава зная - всичко си е струвало.
И тъй ще стигнем и до онзи ден -
когато над сина ни ще милееш.
Ще го поглеждаш с грижа - и ще виждаш мен.
Ще имаш със какво да се гордееш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Охрименко Все права защищены
