7 sept 2015, 19:48

Той

1.5K 0 3

Дни и нощи ме делят от любимия човек,

планини, реки и мрачни пътеки,

пътеки, които ме убиват ден след ден,

месеци след месеци, години след години.

Така преминават дните в моя живот,

празна се чувствам без моята любов,

как да започна този ден нов,

как да се събудя с усмивка и радост.

Той е слънцето, той е и луната,

той е тази топлина в душата.

Той е тази ярка в небето звезда,

той е онази мека светлина в нощта.

Той е всичко онова, което обичам,

признавам си, не го отричам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми, Пепи! Поздрави!
  • Благодаря на всички Ви за подкрепата, лека вечер!
  • Много прочувствени, докосващи редове! Този човек /Лирическият/ е щастливец. Дано осъзнава това и дано го заслужава.

    Поздрав, Пепи! Хубава седмица от мен!: M&M

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...