Дни и нощи ме делят от любимия човек,
планини, реки и мрачни пътеки,
пътеки, които ме убиват ден след ден,
месеци след месеци, години след години.
Така преминават дните в моя живот,
празна се чувствам без моята любов,
как да започна този ден нов,
как да се събудя с усмивка и радост.
Той е слънцето, той е и луната,
той е тази топлина в душата.
Той е тази ярка в небето звезда,
той е онази мека светлина в нощта.
Той е всичко онова, което обичам,
признавам си, не го отричам.
© Пепи Петрова Todos los derechos reservados