7 сент. 2015 г., 19:48

Той

1.5K 0 3

Дни и нощи ме делят от любимия човек,

планини, реки и мрачни пътеки,

пътеки, които ме убиват ден след ден,

месеци след месеци, години след години.

Така преминават дните в моя живот,

празна се чувствам без моята любов,

как да започна този ден нов,

как да се събудя с усмивка и радост.

Той е слънцето, той е и луната,

той е тази топлина в душата.

Той е тази ярка в небето звезда,

той е онази мека светлина в нощта.

Той е всичко онова, което обичам,

признавам си, не го отричам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми, Пепи! Поздрави!
  • Благодаря на всички Ви за подкрепата, лека вечер!
  • Много прочувствени, докосващи редове! Този човек /Лирическият/ е щастливец. Дано осъзнава това и дано го заслужава.

    Поздрав, Пепи! Хубава седмица от мен!: M&M

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...