7 сент. 2015 г., 19:48

Той

1.5K 0 3

Дни и нощи ме делят от любимия човек,

планини, реки и мрачни пътеки,

пътеки, които ме убиват ден след ден,

месеци след месеци, години след години.

Така преминават дните в моя живот,

празна се чувствам без моята любов,

как да започна този ден нов,

как да се събудя с усмивка и радост.

Той е слънцето, той е и луната,

той е тази топлина в душата.

Той е тази ярка в небето звезда,

той е онази мека светлина в нощта.

Той е всичко онова, което обичам,

признавам си, не го отричам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми, Пепи! Поздрави!
  • Благодаря на всички Ви за подкрепата, лека вечер!
  • Много прочувствени, докосващи редове! Този човек /Лирическият/ е щастливец. Дано осъзнава това и дано го заслужава.

    Поздрав, Пепи! Хубава седмица от мен!: M&M

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...