Невероятно е, че все успява
в живота си за пример, похвала -
любимите си хора наранява
до болка, помита всичко като хала
и пет пари не дава за морала.
Празници не тачи, нито мъдрост,
не се опитва да е по-добър,
дори в преклонната си възраст
твори кахър подир кахър.
Не го смили ни нежна дума,
ни жест във неговата чест,
сърце ли във гърдите му будува,
от айзберг ли - отломка лед?
Та слънце няма на земята
леда в гръдта му да стопи,
истинската обич на децата
дори не го омилостиви.
Със слова ли не беше благославян,
подаръци ли не приемаше с любов,
а отвръщаше не със благодарност,
заложил пак на метода суров.
По сигурния начин все избира
да остане невредим,
без дори да подозира
колко другите е наранил.
.................................................
Така да е, човеко -
да си благословен
по пътя, който си избрал,
дали ще си щастлив, или сломен,
отдавна трябваше да си разбрал.
Всеки сам пътеката си прави
и поема избрания път
според своите ценности, нрави
и свободната воля - достоен
Човек или роб на греха!
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados