6 ene 2011, 19:13

Той - човекът 

  Poesía » Otra
616 0 3

Невероятно е, че все успява

в живота си за пример, похвала -

любимите си хора наранява

до болка, помита всичко като хала

и пет пари не дава за морала.

Празници не тачи, нито мъдрост,

не се опитва да е по-добър,

дори в преклонната си възраст

твори кахър подир кахър.

Не го смили ни нежна дума,

ни жест във неговата чест,

сърце ли във гърдите му будува,

от айзберг ли - отломка лед?

Та слънце няма на земята

леда в гръдта му да стопи,

истинската обич на децата

дори не го омилостиви.

Със слова ли не беше благославян,

подаръци ли не приемаше с любов,

а отвръщаше не със благодарност,

заложил пак на метода суров.

По сигурния начин все избира

да остане невредим,

без дори да подозира

колко другите е наранил.

.................................................

Така да е, човеко -

да си благословен

по пътя, който си избрал,

дали ще си щастлив, или сломен,

отдавна трябваше да си разбрал.

Всеки сам пътеката си прави

и поема избрания път

според своите ценности, нрави

и свободната воля - достоен

Човек или роб на греха!

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • така е , всичко е избор,поздрав
  • Тъжно е, Джуди, с такъв "човек" наблизо, но си права - всеки сам чертае своя път, а после жъне каквото е посял.
  • Ех, Джуди...
    Защо толкова тъжно?
    А дали Той е човек... или поне човекът?
    Дано през Новата да срещнеш Човека
    ((( )))
Propuestas
: ??:??