1 nov 2004, 16:23

Той и Тя

  Poesía
1.9K 0 1
Нежна синя светлина,
стая-розови цветя,
копринени пердета,
син килим,
сив цигарен дим,
легло голямо-
две крила,
гардероб до синята стена,
в леглото Той и Тя:
с нежни устни я целува,
с груби пръсти я милува,
слънчев лъч-червената зора,
за миг потрепва-
подскача на мига:
страха сковава нейната душа...

Седят си двама-Той и Тя
на топла жълта светлина:
тя с небрежно разрошена коса,
той с кожа потъмняла от труда.
В очите й чете тъга,
отронва се една сълза-
тя знае,че не може да е с него,
но сърцето я боли,
тя знае,че не може да е с него,
но няма сили да го нарани!

Седят си Той и Тя
на зелена приятна светлина,
дървета,хиляди цветя,
в градината са под една бреза.
Той в парцали,тя в злато,
той е мръсен,тя блести,
но щом са заедно това не им личи.
Уста-усмивка,очи-тъга,
бащата пречи им на любовта.
Тя се сепва,той подскача,
бащата е с пушка в ръце-
иска ратая да умре!

Седят си Той и Тя,
на кървава червена светлина.
Бащата бесен-тя реве,
той незнае къде да се завре.
В сърцата страх,в очи-сълзи,
няма кой да ги спаси!
Бащата вика,Тя ридае,
но Той хич не трае.
Спор-борба,
горкия-Той умря!

Седи Тя,
на тъжна черна тъмнина
седнала на стол,в стаята
със сините стени-Тя плаче...
и сърцето я боли.
Накрая с трепереща ръка,
очи подути от страх,тъга и самота,
взе ножа-в сърцето го заби и...
Край!

Седят си Той и Тя,
на светла бяла светлина,
тя чете в неговите очи-
щастие и радостни сълзи.
Той я милва с нежна ръка,
Тя го гледа с доброта...
Те ще пазят вечно жива любовта!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не мен лично много ми харесва!Насълзих се докато го четох,но мога да кажа че умееш да пишеш добреОт мен имаш 6!..Успех!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...