8 sept 2007, 10:58

Той и Тя

  Poesía
878 0 5
И борят се у нея от месец, двете крайности:
едната казва да обича лудо,
а другата - пренебрежително се мръщи,
и сякаш казва й: Забрави го! Той не струва!
Целта на неговото мълчаливо сдържане  -
с цената на раздяла тя обвързва.
Когато дълго си говореха понякога,
сърцето му навярно спало е.
Измина месец, откакто думичка не е отронил даже...
А тя- като последна луда,
тайно се надяваше мечтата да се сбъдне.
Чакаше... отнейде да го зърне.
Напразно ли са думите изричани,
напразно ли е чакала?
Напразно май е плакала, уви...
Какво очакваше? - навярно той ще я попита.
Ще му рече: Ти бе за мене всичко!
Провокира чувствата ми и после
срещу мене се обърна.
Не искам да се случва...
онова, което ще вгорчи живота ни...
Тя не веднъж се е заричала, пред себе си,
че няма да е влюбена неистово.
Но не така се случили нещата.
Макар да знаеше, усилията са безмислени
да го има - за себе си.
Макар да знаеше, че за любов такава, като тяхната,
няма обяснения, които малко са поне осмислени.
И ако след година време - ако очи в очи -
случайно се намерят,
ще могат ли безмълвно, като в мъгла,
да се разминат? Едва ли?
Тя не вярва в това.
И не това от него чакала е...
Очите й отново пълни със сълзи са,
ръцете й треперят.
А устните напук - нашепват неговото име.
Шептят: Ела! И само прегърни ме!
Обрекла го е на любов!
И колкото и да е мнима тя,
макар да ги боли сега,
мечтата достижима е!
Защото без любов обречен е света.
Защото тъй устроени са Той и Тя.
И врекли се в любов - да бъдат заедно,
до края на дните си.
Открили я веднъж, да съумеят да я съхранят.
Завинаги!

NG/nnn

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...