Той и Тя
И борят се у нея от месец, двете крайности:
едната казва да обича лудо,
а другата - пренебрежително се мръщи,
и сякаш казва й: Забрави го! Той не струва!
Целта на неговото мълчаливо сдържане -
с цената на раздяла тя обвързва.
Когато дълго си говореха понякога,
сърцето му навярно спало е.
Измина месец, откакто думичка не е отронил даже...
А тя- като последна луда,
тайно се надяваше мечтата да се сбъдне.
Чакаше... отнейде да го зърне.
Напразно ли са думите изричани,
напразно ли е чакала?
Напразно май е плакала, уви...
Какво очакваше? - навярно той ще я попита.
Ще му рече: Ти бе за мене всичко!
Провокира чувствата ми и после
срещу мене се обърна.
Не искам да се случва...
онова, което ще вгорчи живота ни...
Тя не веднъж се е заричала, пред себе си,
че няма да е влюбена неистово.
Но не така се случили нещата.
Макар да знаеше, усилията са безмислени
да го има - за себе си.
Макар да знаеше, че за любов такава, като тяхната,
няма обяснения, които малко са поне осмислени.
И ако след година време - ако очи в очи -
случайно се намерят,
ще могат ли безмълвно, като в мъгла,
да се разминат? Едва ли?
Тя не вярва в това.
И не това от него чакала е...
Очите й отново пълни със сълзи са,
ръцете й треперят.
А устните напук - нашепват неговото име.
Шептят: Ела! И само прегърни ме!
Обрекла го е на любов!
И колкото и да е мнима тя,
макар да ги боли сега,
мечтата достижима е!
Защото без любов обречен е света.
Защото тъй устроени са Той и Тя.
И врекли се в любов - да бъдат заедно,
до края на дните си.
Открили я веднъж, да съумеят да я съхранят.
Завинаги!
NG/nnn
едната казва да обича лудо,
а другата - пренебрежително се мръщи,
и сякаш казва й: Забрави го! Той не струва!
Целта на неговото мълчаливо сдържане -
с цената на раздяла тя обвързва.
Когато дълго си говореха понякога,
сърцето му навярно спало е.
Измина месец, откакто думичка не е отронил даже...
А тя- като последна луда,
тайно се надяваше мечтата да се сбъдне.
Чакаше... отнейде да го зърне.
Напразно ли са думите изричани,
напразно ли е чакала?
Напразно май е плакала, уви...
Какво очакваше? - навярно той ще я попита.
Ще му рече: Ти бе за мене всичко!
Провокира чувствата ми и после
срещу мене се обърна.
Не искам да се случва...
онова, което ще вгорчи живота ни...
Тя не веднъж се е заричала, пред себе си,
че няма да е влюбена неистово.
Но не така се случили нещата.
Макар да знаеше, усилията са безмислени
да го има - за себе си.
Макар да знаеше, че за любов такава, като тяхната,
няма обяснения, които малко са поне осмислени.
И ако след година време - ако очи в очи -
случайно се намерят,
ще могат ли безмълвно, като в мъгла,
да се разминат? Едва ли?
Тя не вярва в това.
И не това от него чакала е...
Очите й отново пълни със сълзи са,
ръцете й треперят.
А устните напук - нашепват неговото име.
Шептят: Ела! И само прегърни ме!
Обрекла го е на любов!
И колкото и да е мнима тя,
макар да ги боли сега,
мечтата достижима е!
Защото без любов обречен е света.
Защото тъй устроени са Той и Тя.
И врекли се в любов - да бъдат заедно,
до края на дните си.
Открили я веднъж, да съумеят да я съхранят.
Завинаги!
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
