20 dic 2007, 16:53

Толкова близо...

1K 0 5
Толкова близо, колкото и далеч.
В сърцето ми си само ти!
Дори в твойто да отсъствам,
за мене съществуваш само ти.
Надеждата аз храня, подхранвам.
Вчера да бъде днес.
Когато за теб съществувах,
когато дари ме с любов,
когато мечтата ми сбъдна
да бъда обичан и аз.
Менят се сезони, минават години,
последен реквием прозвуча.
Съня ме напуска, животът ми също,
знай, ще те обичам и в другия свят.
.............
Когато почвам да чувам зова в  сърцето,
когато не иска да бие,
когато се дави в кървави капки,
когато сълзите ме задушават - но не излизат,
когато усетя, че краят наближава,
когато не мога и не искам да плача,
когато...
Снимките аз отварям - спомени стари.
За да излязат сълзите,
за да бие сърцето,
за да помечтая,
за да се върна назад,
за да се почувствам отново жив...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пацо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...