20 дек. 2007 г., 16:53

Толкова близо...

1K 0 5
Толкова близо, колкото и далеч.
В сърцето ми си само ти!
Дори в твойто да отсъствам,
за мене съществуваш само ти.
Надеждата аз храня, подхранвам.
Вчера да бъде днес.
Когато за теб съществувах,
когато дари ме с любов,
когато мечтата ми сбъдна
да бъда обичан и аз.
Менят се сезони, минават години,
последен реквием прозвуча.
Съня ме напуска, животът ми също,
знай, ще те обичам и в другия свят.
.............
Когато почвам да чувам зова в  сърцето,
когато не иска да бие,
когато се дави в кървави капки,
когато сълзите ме задушават - но не излизат,
когато усетя, че краят наближава,
когато не мога и не искам да плача,
когато...
Снимките аз отварям - спомени стари.
За да излязат сълзите,
за да бие сърцето,
за да помечтая,
за да се върна назад,
за да се почувствам отново жив...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...