19 ene 2016, 22:08

Толкова близо, а всъщност толкова далеч

3.1K 0 6

                 

 

Ако протегна ръката си - ще те докосна,
ще ме чуеш, ако изкрещя името ти.
Ако те погледна - ще разбереш колко ценен си за тази душа,
ако можех да говоря с теб - щях да обясня колко те обичам.

Колкото и да чакам очите ти да ме взират с любов,
устните ти да повтарят моето име,
да има място за мен в словата и живота ти,
вече разбрах, че се боря напразно.

 

Ако опитам да направя нещо за теб -
да премина през пустини безкрайни,
през бури и урагани,
океани да преплувам, пак няма да ме обикнеш ти.

Ако паднеш, няма да те вдигна аз,
няма аз да изтрия сълзите ти,
няма аз да споделя болката и щастието ти.
Каквото и да става, ще те наблюдавам отдалеч, без да сторя нещо…


Трудно е това за човека,
трудно е да искаш невъзможното…
трудно е да си толкова близо, а всъщност толкова далеч.

 

17.01.2016г. (Посветено на Георги Н.)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есра Ридван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...