Толкова близо, а всъщност толкова далеч
Ако протегна ръката си - ще те докосна,
ще ме чуеш, ако изкрещя името ти.
Ако те погледна - ще разбереш колко ценен си за тази душа,
ако можех да говоря с теб - щях да обясня колко те обичам.
Колкото и да чакам очите ти да ме взират с любов,
устните ти да повтарят моето име,
да има място за мен в словата и живота ти,
вече разбрах, че се боря напразно.
Ако опитам да направя нещо за теб -
да премина през пустини безкрайни,
през бури и урагани,
океани да преплувам, пак няма да ме обикнеш ти.
Ако паднеш, няма да те вдигна аз,
няма аз да изтрия сълзите ти,
няма аз да споделя болката и щастието ти.
Каквото и да става, ще те наблюдавам отдалеч, без да сторя нещо…
Трудно е това за човека,
трудно е да искаш невъзможното…
трудно е да си толкова близо, а всъщност толкова далеч.
17.01.2016г. (Посветено на Георги Н.)
© Есра Ридван All rights reserved.
