Обичам те, на толкова километри

сърцето ми за теб тупти.

По телефона сме на сантиметри,

но така болезнено ми липсваш ти!

Съзнанието пази твоя образ,

ръцете искат теб в нощта,

сърцето, свило се в гърдите, пита:

"Само мой ли си сега?"

Пореден телефонен звън

и думи нежни и красиви...

разпалват в нас

пожари диви...

И ето, днес си тук!

Лице в лице стоим, говорим си

както преди...

Ръцете вплетени държим и...

утре...

Само как боли!

утре...

Утре ще изпратя този влак

и с него... тебе...

На гарата сама оставам пак и...

Пореден телефонен звън
и думи нежни и красиви...

И утре... Утре ще сме пак със теб...

Кога?

09.03.09