10.03.2009 г., 9:49

Толкова далеч

971 1 1

Обичам те, на толкова километри

сърцето ми за теб тупти.

По телефона сме на сантиметри,

но така болезнено ми липсваш ти!


Съзнанието пази твоя образ,

ръцете искат теб в нощта,

сърцето, свило се в гърдите, пита:

"Само мой ли си сега?"


Пореден телефонен звън

и думи нежни и красиви...

разпалват в нас

пожари диви...



И ето, днес си тук!

Лице в лице стоим, говорим си

както преди...

Ръцете вплетени държим и...

утре...

Само как боли!

утре...


Утре ще изпратя този влак

и с него... тебе...

На гарата сама оставам пак и...


Пореден телефонен звън
и думи нежни и красиви...


И утре... Утре ще сме пак със теб...

Кога?


 

09.03.09


 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...