Polyto (Поли Ангелова) Polyto (Поли Ангелова)
29
10.03.2009 г., 9:49

Толкова далеч

968 1 1

Обичам те, на толкова километри

сърцето ми за теб тупти.

По телефона сме на сантиметри,

но така болезнено ми липсваш ти!


Съзнанието пази твоя образ,

ръцете искат теб в нощта,

сърцето, свило се в гърдите, пита:

"Само мой ли си сега?"


Пореден телефонен звън

и думи нежни и красиви...

разпалват в нас

пожари диви...



И ето, днес си тук!

Лице в лице стоим, говорим си

както преди...

Ръцете вплетени държим и...

утре...

Само как боли!

утре...


Утре ще изпратя този влак

и с него... тебе...

На гарата сама оставам пак и...


Пореден телефонен звън
и думи нежни и красиви...


И утре... Утре ще сме пак със теб...

Кога?


 

09.03.09


 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Ангелова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0