Толкова е лесно
Забрави ли ме?... Толкова е лесно -
едни очи, разтапящи се устни
в целувки, изтънели от умора
... и вкопчени за сбогом пръсти...
Забрави ли ме?... Няма да съм първата,
напуснала душата ти с покана.
Люлеещите спомени се късат
и гледат диря да не ти оставят.
Забрави ли ме?... Някаква поредна,
получила награда за безумие.
Забрави ли ме?... Може би последна -
където мина, нищо не покълва...
Понеже се раздадох, уж, на бедните,
а бедната след всеки аз оставах.
Забрави ли ме?... Толкова е лесно,
по-лека съвестта ти с двайсет грама...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
