31 dic 2008, 11:02

Толкова много 

  Poesía » De amor
551 0 1
Как можех да ти устоя?
Дори усмивка като твоята?
Всички бариери ли да залича,
или да продължа с покоя?
И дали би имало значение,
в какво си се превърнала за мен,
когато аз изобщо нямам обяснение
... ела пак и повтори този ден.

Само се виж - от красотата боли,
толкова много искри се зараждат.
Ти си нова звезда - по-добра от преди,
толкова много гласове се обаждат.

Как можех да ти устоя?
Нима се забравят тези очи?
Даваш ми причина да продължа,
докосване, както беше преди.
И дали ще си безпощадна,
сърцето ми не иска да знае.
Ако ще и в ада да пропадна,
то само теб сега ще желае.

Ти докосваш отвътре и стигаш далече,
толкова много мечти ми създаваш.
И за цялото време - обичам те вече,
толкова много любов представляваш.

Аз не съм наясно изобщо,
дали има смисъл срещу теб да се боря.
Ти или го правиш нарочно,
или е невъзможно някога да станеш моя.

И в сутрините, когато ставаш,
замисли се, кой е този на леглото до теб.
Защото дори когато ти решаваш,
изборът ти все пак е въпрос на късмет.

Само се виж - от красотата боли,
толкова много искри се зараждат.
Ти си нова звезда - по-добра от преди,
толкова много гласове се обаждат.
Ти докосваш отвътре и стигаш далече,
толкова много мечти ми създаваш.
И за цялото време - обичам те вече,
толкова много любов представляваш.

Погледни и в огледалото
- дали изобщо се осъзнаваш?
(Как можех да ти устоя?)
Когато краят е преди началото,
ти сякаш просто се примиряваш.
(Как можех да ти устоя?)
И недей на думи да си свободна,
това е кауза, вече загубена.
(Как можех да ти устоя?)
Съдбата ни е вечно самотна,
дори да си втълпиш, че си влюбена.
(Как можех да ти устоя?)

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Звучи искрено, красиво и песенно си го написал. И си малко лиричен...
Propuestas
: ??:??