1 mar 2006, 11:11

Толкова пъти (жената на един колега)

  Poesía
1.1K 0 13
Толкова пъти скандали
толкова пъти препирни
толкова пъти обиди
толкова пъти дори ругатни

Толкова пъти гледаше злобно
толкова пъти зарад тебе беснях
толкова пъти чупех и бутах
толкова пъти нервен - не спях

                 ..... а след това...

Толкова много прегръдки
и толкова комплименти
толкова много усмивки
и толкова много красиви моменти

Толкова много пъти споделях
толкова много на рамото ти плаках
толкова много от тебе бягах
и толкова много те чаках

Толкова пъти питах дали си приател
толкова пъти мислех че те обичам
Толкова пъти крещях "НЕ"
И за кой ли път пред мене отричам

Толкова пъти бе най-добрия приятел
но винаги беше моя мечта
Аз ще ти  бъда само приятел
"Ти си на моя колега жена" 

                                (на Би. една бивша и моя колежка която
                                            много уважавам и не само ....  )

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимо!!!
    Хубав силен адреналин и различна емоция.
  • Приятно и лекичко стихче.Много яко е така.
    Що се отнася до правописните грешки - всеки прави такива, плюс това в литературата съществуват и стилистични, които са по-важни. Но е вярно, че е добре да се подкрепяме като просто посочим къде е конкретната грешка според нас.Разбира се мирно, спокойно, с обич и грижа за литературния съратник
  • Браво, много ми харесва.Една голяма 6-ца и една голяма усмивка от мен.
  • Ч*Б*М* и на теб,Адриане!Едно уточнение - денят на прошката е в неделя -05.03.2006г.-Сирни заговезниПродължавай да твориш!!!
  • Ивайло , благодаря ти за това , че се застъпи , а и ми показа грешките . И аз като теб не бях много добър по Литература . Белоснежка Благодаря и на теб ! пс.Честита Баба Марта на всички , а днес май е Прошка , та ако има нещо да ме прощавате .

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...