ТОМ И РОЗАТА

Том посял бе като млад

розичка подбрана,

но окапа нежен цвят,

сал бодил остана.

Щом поглежда през стобор

в двора на съседа,

с ненаситен, жаден взор

цветенцата гледа.

„Боже, как ги не видях

колко са порасли!

В първа младост що проспах,

втора ще навакса.”

Но го сепва глас сърдит:

„Страсти и привички

в тебе плачат за юзди,

градинар в кавички.”

Том с достойнство казва: “Храст

шипков вместо тебе

трябваше да сея аз,

че е по-потребен –

мармалад и чай би дал,

без да ме тормози.

С теб е като да съм ял

конфитюр от рози.

Тъй е, розо, ален цвят,

глезена, превзета.

Ще попреча, и с инат,

в мен да мре естета.”