Прегърни мен с ръцете силни,
да усетя твоята топлина,
ако обич почувства сърцето,
за твоето ще се грижа сама.
Не искам твоето богатство,
нито в разкош да се топя,
мойте чувства са земни,
копнея за твоята топлина.
Но не виждам място за лъжата,
тя лош проводник е за топлота,
изстрадала съм, ненавиждам я,
закрила търся и твоята топлина.
Куража си не губех лесно, но
закоравя женската душа,
търпеливо търсих те и чакам,
не е късно, време е, при мен ела.
Сърцето ми в лед обвито бе
от страшната и скучна самота.
Стопли го ти, та ледът да плувне
в твоята чиста топлина.
© Райна Маргина Todos los derechos reservados