Тост
Какво ми носи пролетта, освен
примамливата щедрост на простора?!
За да остана млад и вдъхновен,
аз вчерашните грешки ще повторя.
Навярно със простреляно крило
в полето птица диря ще бележи...
да ми напомня, и в добро, и в зло,
че не е важен пътят, а летежът.
Светът е болен. Или твърде стар
за бедния Идалго да говори.
Но с бели чехли като санитар
снегът премина в полунощ през двора.
Ще постоя превит като въпрос
над чужда горест, болчица неука,
повдигнал първи пролетния тост
със звънкавата чаша на капчука.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
