Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
31.03.2014 г., 0:45 ч.  

Тост 

  Поезия » Друга
681 0 10
Какво ми носи пролетта, освен
примамливата щедрост на простора?! 
За да остана млад и вдъхновен,
аз вчерашните грешки ще повторя.
 
Навярно със простреляно крило
в полето птица диря ще бележи...
да ми напомня, и в добро, и в зло,
че не е важен пътят, а летежът.
 
Светът е болен. Или твърде стар
за бедния Идалго да говори.
Но с бели чехли като санитар  
снегът премина в полунощ през двора.
 
Ще постоя превит като въпрос
над чужда горест, болчица неука,
повдигнал първи пролетния тост
със звънкавата чаша на капчука.

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??