lorsa (Лора Димитрова)
96 385
3 mar 2010, 11:06

Това, което мога да преглътна 

  Poesía » Otra
849 0 4

То е бодил в светлосиво -
оптимистите казвали му „ежедневие”.
Различно... И малко горчиво.
Но го преглъщам след сдъвкване.
С времето

някак привиквам към прореза,
дето наричали го „пеперуден”.

(От пеперудени спомени

чак пренавих се от... немногоумие.)
Преглъщам таблетките участ.
И пъпля сама като мравка по пътя.
Преглъщам си. И ми е хубаво!
Или беше. До днес - когато се спънах
в ЦЕЛУВКАТА…
И се задавих.
Кръвозагубно. Непреглъщаемо. Вдишвайки

себе си в несъстояние

да различа дланите от двуличие -

паднах, целуната в сивото.
Оптимистите казвали му "ежедневие".

Това, мила, бе непростимото.
А после… Ти знаеш.

… дойдоха юдеите.

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??