26 jul 2015, 12:05

Това, което съм

  Poesía » Otra
798 1 8

Аз съм това, което съм.Това съм аз.
Един и същ във всеки ден, минута,час.
Нещастен, весел, дразнещ и ентусиаст.
Безскрупулен, сърдечен, с власт.


Да, лицата ми са много - не всички са добри.
Когато искат - обичат, когато не - противно зли.
Маските, които крия, говорят хората за мен,
не ги ли нося съм невзрачен, опак и студен.


Не знам дали ги вижда някой, зад тях се крия, да.
Те дават ми това, що искам - голяма, нужна свобода.
Това, че смятате ме вие, за мръсен, долен лицемер,
въобще не ми и дреме - си нямате дори хабер.


Така че винаги си нося, по две, по три лица
във джоба си в готовност, и слагам ги в беда.
А маските си пък ги сменям, по-често даже от лъжа,
но те са в повече от всичко - не съжалявам за това.


Та питате ме вие, пълчища от лъжлива гмеж
"това не е ли лицемерно, не е ли, бе младеж"?
Лицето вече съм приготвил, и маската е там завчас,
и отговорът е дори подготвен, защото да, това съм аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Затова и уважавам лирическия ти!
  • Хора които са достатъчно честни със себе си за да си го признаят пред самите тях са достойни за уважение.
  • Точно затова се научих да съм честна пред себе си... Това имах предвид със другия начин Всяка маска е част от същността ни, докато не намерим достатъчно сили да се откъснем.
  • @насето_88 (Насето ) Абсолютно съгласен.Не мисля че има хора който никога да не са лъгали за да получат това което искат,или да изглеждат в чуждите очи по-начина по който искат.Да не говорим пък,както казваш,да са истински през цялото време.

    @limeruna (Йоана ) Донякъде да,но пък в един момент вече сам се усещаш че всъщност вече не си онова което си бил и същевременно това което си сега не си ти.
  • Маските рано или късно стават част от лицето Така че накрая всеки се оказва себе си... по един или друг начин.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...