Това, което съм
Аз съм това, което съм.Това съм аз.
Един и същ във всеки ден, минута,час.
Нещастен, весел, дразнещ и ентусиаст.
Безскрупулен, сърдечен, с власт.
Да, лицата ми са много - не всички са добри.
Когато искат - обичат, когато не - противно зли.
Маските, които крия, говорят хората за мен,
не ги ли нося съм невзрачен, опак и студен.
Не знам дали ги вижда някой, зад тях се крия, да.
Те дават ми това, що искам - голяма, нужна свобода.
Това, че смятате ме вие, за мръсен, долен лицемер,
въобще не ми и дреме - си нямате дори хабер.
Така че винаги си нося, по две, по три лица
във джоба си в готовност, и слагам ги в беда.
А маските си пък ги сменям, по-често даже от лъжа,
но те са в повече от всичко - не съжалявам за това.
Та питате ме вие, пълчища от лъжлива гмеж
"това не е ли лицемерно, не е ли, бе младеж"?
Лицето вече съм приготвил, и маската е там завчас,
и отговорът е дори подготвен, защото да, това съм аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Joakim from the grave Всички права запазени
Така че накрая всеки се оказва себе си... по един или друг начин.