Това, което търсим до края
Не вярвах толкоз лесно да си кажа,
че ти си имаш свои светове
и в тях едва ли искаш да поканиш
една жена - пораснало дете.
Една жена, готова да обича,
обременена с минали сълзи,
която още може би ще тича
да ти доставя радост, за да й простиш.
Дали защото не е първа младост
и не изобщо първата любов,
с такова облекчение отказваш
и толкова категорично си суров.
Изчерпал си, аз също съм изчерпала
хормони ли, енергия - не знам.
Ранявани от толкова предателства,
не сме готови в пътя за натам,
където би ни чакало блаженство -
съмняваме се ще е кратко то.
Да не говорим, че без съвършенство
не щеме да приемаме света.
И все пак нещо ме човърка,
да кажа: "С тебе може би грешим".
Не чакай нови дарове съдбата
да ни направи в тоз свят нелюбим.
Вземи това, което заслужаваш,
но без да мислиш, ще е кратко то.
Каквито и преврати с нас да стават,
все пак това, което търсим, е любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
