22 jul 2007, 11:47

Това ли е?

  Poesía
884 0 0
 

Това ли е?

Това ли беше нашето приятелство -

една лъжа, хорска суета? Това

ли беше, ти кажи ми? Аз вярвах

в теб, но лъгах се, нали?

Ако не е така, ти отречи го,

парчетата ти събери и ги сглоби,

но знам аз, че теб не те интересува -

замени ме ти за по-добри от мен.

Те смеят се, усмихват се коварно,

че ти на тяхна си страна. Аз знам,

в тебе бе властта, но аз не виждах

само в теб това.

Те ще злобеят, ще те използват

заради властта ти, но скоро ти

ще разбереш, че не е приятелство
това, а аз ще гледам как умираш,

отстрани ще бъда, безмълвен

неусмихнат, тъжен.

И когато те изпият те до капка,

ще останеш сам, и дъжд над теб

ще плаче тъжно, и знай, че няма

аз да се зарадвам, но няма и да ти

помогна: ти заслужи си това.

И знай, че няма само аз да те

напусна, нарани ти хората които

на тебе държаха, и знам, че

разговора щом започне, ти ще

кажеш: "Ах колко аз ти дадох!"

А нима аз нищо ти не дадох!

Аз бях до теб, когато нещо

Те болеше, когато радостно

ти бе в душата, когато всички

Срещу тебе бяха.

Това ли е? Снежинка полетяла!
Това ли е? Суета стопила се в тъгата?

Нима не чувстваш ти вина, нима в

тебе не боли сърцето? Повярвай, то

скоро ще те заболи, но няма аз

да съм до теб, както преди!

Посветено на един човек, който ми беше страхотен приятел! За съжаление обаче лъжа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...