Това ли е?

Това ли е?

Това ли беше нашето приятелство -

една лъжа, хорска суета? Това

ли беше, ти кажи ми? Аз вярвах

в теб, но лъгах се, нали?

Ако не е така, ти отречи го,

парчетата ти събери и ги сглоби,

но знам аз, че теб не те интересува -

замени ме ти за по-добри от мен.

Те смеят се, усмихват се коварно,

че ти на тяхна си страна. Аз знам,

в тебе бе властта, но аз не виждах

само в теб това.

Те ще злобеят, ще те използват

заради властта ти, но скоро ти

ще разбереш, че не е приятелство
това, а аз ще гледам как умираш,

отстрани ще бъда, безмълвен

неусмихнат, тъжен.

И когато те изпият те до капка,

ще останеш сам, и дъжд над теб

ще плаче тъжно, и знай, че няма

аз да се зарадвам, но няма и да ти

помогна: ти заслужи си това.

И знай, че няма само аз да те

напусна, нарани ти хората които

на тебе държаха, и знам, че

разговора щом започне, ти ще

кажеш: "Ах колко аз ти дадох!"

А нима аз нищо ти не дадох!

Аз бях до теб, когато нещо

Те болеше, когато радостно

ти бе в душата, когато всички

Срещу тебе бяха.

Това ли е? Снежинка полетяла!
Това ли е? Суета стопила се в тъгата?

Нима не чувстваш ти вина, нима в

тебе не боли сърцето? Повярвай, то

скоро ще те заболи, но няма аз

да съм до теб, както преди!

Посветено на един човек, който ми беше страхотен приятел! За съжаление обаче лъжа!