Опитвам се да забравя,
опитвам се да сложа края.
Две очи толкова мъка изживели,
нямат сила вече да заплачат.
Едно сърце на части разделено,
иска да умре завинаги сега.
Тяло, стенещо от болка,
заспива вечния си сън.
Човек в тъгата потопил се,
думи последни изрича,
и на Бога в молитви,
се обрича...
© Деница Тодорова Todos los derechos reservados