Опитвам се да забравя,
опитвам се да сложа края.
Две очи толкова мъка изживели,
нямат сила вече да заплачат.
Едно сърце на части разделено,
иска да умре завинаги сега.
Тяло, стенещо от болка,
заспива вечния си сън.
Човек в тъгата потопил се,
думи последни изрича,
и на Бога в молитви,
се обрича...
© Деница Тодорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Тъжно, много тъжно...6