5 ago 2015, 0:41

Този път наистина...

Poesía » Otra

726 0 19

Този път наистина...

Ще впия устни в теб,
ще бъдеш мой, ще бъда твоя,
ще бъдем ничии в небето,
ще бъдем цяло във безброя,
ще бъдем блясък без лице,
ще бъда с теб, ще бъда своя,
ще бъдеш с мен, ще си дете,
ще бъдем весела история.

... съм мъничко момиче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

limeruna (Йоана)

Никола, отново благодаря за включването! Последното изречение след точките се връзва със заглавието, струва ми се, извинявам се, ако не съм го написала достатъчно разбираемо за читателя. Ако имаш предвид повторението на „ще“ - просто усещане. Надявам се, че не се е натрапило твърде много

2015-08-07T12:37:58+03:00
nikitita20 (Никола Диманов)

Тука също си вкарала чувственост и красота, даже се намира и рима! Защо е нужно обаче това повторение, а последното изречение след точките е излишно, не се връзва с текста преди него!

2015-08-07T11:06:04+03:00
limeruna (Йоана)

Винаги, Ан! Особено за красива душа като теб

2015-08-06T21:50:34+03:00
rocker (Велин)

Знам Йоана, затова го написх! И те поздравявам пак! И на теб приятна вечер!

2015-08-06T21:35:17+03:00
limeruna (Йоана)

Естествено, че искам, но вместо да казвам „искам“, казвам „ще“ и вече съм стъпка напред Благодаря отново, Велин! Приятна вечер!

2015-08-06T21:16:32+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0