Aug 5, 2015, 12:41 AM

Този път наистина...

  Poetry » Other
729 0 19

Този път наистина...

Ще впия устни в теб,
ще бъдеш мой, ще бъда твоя,
ще бъдем ничии в небето,
ще бъдем цяло във безброя,
ще бъдем блясък без лице,
ще бъда с теб, ще бъда своя,
ще бъдеш с мен, ще си дете,
ще бъдем весела история.

... съм мъничко момиче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никола, отново благодаря за включването! Последното изречение след точките се връзва със заглавието, струва ми се, извинявам се, ако не съм го написала достатъчно разбираемо за читателя. Ако имаш предвид повторението на „ще“ - просто усещане. Надявам се, че не се е натрапило твърде много
  • Тука също си вкарала чувственост и красота, даже се намира и рима! Защо е нужно обаче това повторение, а последното изречение след точките е излишно, не се връзва с текста преди него!
  • Винаги, Ан! Особено за красива душа като теб
  • Знам Йоана, затова го написх! И те поздравявам пак! И на теб приятна вечер!
  • Естествено, че искам, но вместо да казвам „искам“, казвам „ще“ и вече съм стъпка напред Благодаря отново, Велин! Приятна вечер!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...