Разбирам този свят объркан.
Но той разбира ли ме мен?
Или от бързане изтъркан,
осакатява всеки ден.
И всеки ден гори в полето.
И всеки ден се пепели.
Пропада някъде в небето
и губи своите черти.
Разбирам този свят объркан,
но той не ме разбира днес.
И някой ден-така накъркан,
ще го прострелям като пес!
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados